18.02.2009 г., 10:29

Към Апостола

926 0 8

"Днес, 22.ІІ.1872г.,аз дякон Левски,
в дома на Христо Латинеца,
загубих една народна пара."

    Из тефтера на Апостол Левски



Апостоле,
защо тревожно всяка нощ ме будиш?
Защо се опитваш в мене да вселиш,
духът ти свят и чист?
Прости! Не мога да приема
такава божия искра,
когато знам: аз също съм виновна,
че се делим на разни партии;
че търсим лесните пътеки
и зверски народната пара пилеем...


Месеци наред, Апостоле,
на колене се моля,
да възкръснеш,
докато не късно...

© Латинка-Златна Всички права запазени

Активен конкурс: Сянката на чуждите очаквания остават 2 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...