Раздяла

Поезия » Любовна

1.2K 0 8

Кафето в чашата изстина,
не идваш, не обади се дори!
Потъва в мрака зимната градина,
в дъното самотно масата мълчи.

Охладняхме след дългата връзка,
навикът прокрадна се едва.
След бурния огън - логична развръзка -
и аз уморена потърсих дома.

Обиди се!
Гордостта ти заговори,
но аз душа съм с име СВОБОДА
и не допускам чувства във окови,
щом навикът сменил е любовта.

Хареса ли ви тази творба?

Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.

Активен конкурс: На село остават 3 дни за участие + още 2 конкурса

Участвай

Коментари

ATodorov (Александър Тодоров)

Доста силна поанта! Много лирично и искрено стихотворение! Май в края на краищата единствената истина, която остава е че никога не трябва да лъжем самите себе си. Поздрави!
monilia (Симеон Пенчев)

Аз харесах много твоята Раздяла, Никол!
Много поетично звучи:
Потъва в мрака зимната градина,
в дъното самотно масата мълчи.
Лек ден и успех !
asizi (Nina Toshich)

Мира, благодаря ! така е ! много по-лесно е да си критик, отколкото творец...
miralub (Мирелла Кривчева)

Подкрепям "този,ковналият 4-ката".Нормално е ти да си "харесваш стихчето".Но аз мисля /не че е важно/,че можеш да го направиш и по-добро.
voda (Елица Ангелова)

"Не допускам чувства във окови"
Прекрасно е, Никол!