24.02.2009 г., 17:24

Раздяла

1K 0 8
Кафето в чашата изстина,
не идваш, не обади се дори!
Потъва в мрака зимната градина,
в дъното самотно масата мълчи.

Охладняхме след дългата връзка,
навикът прокрадна се едва.
След бурния огън - логична развръзка -
и аз уморена потърсих дома.

Обиди се!
Гордостта ти заговори,
но аз душа съм с име СВОБОДА
и не допускам чувства във окови,
щом навикът сменил е любовта.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Toshich Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Доста силна поанта! Много лирично и искрено стихотворение! Май в края на краищата единствената истина, която остава е че никога не трябва да лъжем самите себе си. Поздрави!
  • Аз харесах много твоята Раздяла, Никол!
    Много поетично звучи:
    Потъва в мрака зимната градина,
    в дъното самотно масата мълчи.
    Лек ден и успех !
  • Мира, благодаря ! така е ! много по-лесно е да си критик, отколкото творец...
  • Подкрепям "този,ковналият 4-ката".Нормално е ти да си "харесваш стихчето".Но аз мисля /не че е важно/,че можеш да го направиш и по-добро.
  • "Не допускам чувства във окови"
    Прекрасно е, Никол!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...