26.02.2009 г., 8:31

Пасторално

848 0 8

На Любовта казах "Сбогом".
Но защо по лицето ми
текат сълзи?
Мои бисерни ручеи,
от глухарчето мъдрост вземете -
то загубва крилцата си,
но не плаче.
Чуйте, радостният смях на птиците
и веселата песен
на дърветата в клоните!

Спрете сълзи!

Време е и аз да запея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Латинка-Златна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички, че прочетохте!
    Водице, този коментар съм го писала, преди време, на друго място по друг повод, а именно, че не можем да накараме един човек да ни обича, но ако се научим да ценим себе си, някой друг ще се научи да ни обича. С всеки изминат ден все повече го разбирам, а днес повече от вчера!

    БОГ е казал: "Обичай ближния като себе си"," като" а не повече,
    нали? Но за това е нужно първо да се научим да обичаме себе си.

    Дори понякога да съм обърквала правилния път,винаги бях човек,
    който се грижи за другите и за това сега реших, че е време да обърна внимание и на себе си!

    Прегръщам ви!
  • твоите бисерни ручеи...
    хубаво е, мила Латинка, много е хубаво.
  • Внимание на себе си - без любов?!
    Само за малко, Златничка.
    Само за малко е възможно...
    Поздрави!
  • Чети звездите, брой луните, мечтай, идва горещо лято, топът се вече ледовете, ще блеснат усмивките и любовта отново ще те прегърне.
  • "от глухарчето мъдрост вземете -
    то загубва крилцата си,
    но не плаче."

    Хареса ми!
    Поздрави, Лат!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...