26.02.2009 г., 8:31

Пасторално

821 0 8

На Любовта казах "Сбогом".
Но защо по лицето ми
текат сълзи?
Мои бисерни ручеи,
от глухарчето мъдрост вземете -
то загубва крилцата си,
но не плаче.
Чуйте, радостният смях на птиците
и веселата песен
на дърветата в клоните!

Спрете сълзи!

Време е и аз да запея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Латинка-Златна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички, че прочетохте!
    Водице, този коментар съм го писала, преди време, на друго място по друг повод, а именно, че не можем да накараме един човек да ни обича, но ако се научим да ценим себе си, някой друг ще се научи да ни обича. С всеки изминат ден все повече го разбирам, а днес повече от вчера!

    БОГ е казал: "Обичай ближния като себе си"," като" а не повече,
    нали? Но за това е нужно първо да се научим да обичаме себе си.

    Дори понякога да съм обърквала правилния път,винаги бях човек,
    който се грижи за другите и за това сега реших, че е време да обърна внимание и на себе си!

    Прегръщам ви!
  • твоите бисерни ручеи...
    хубаво е, мила Латинка, много е хубаво.
  • Внимание на себе си - без любов?!
    Само за малко, Златничка.
    Само за малко е възможно...
    Поздрави!
  • Чети звездите, брой луните, мечтай, идва горещо лято, топът се вече ледовете, ще блеснат усмивките и любовта отново ще те прегърне.
  • "от глухарчето мъдрост вземете -
    то загубва крилцата си,
    но не плаче."

    Хареса ми!
    Поздрави, Лат!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...