27.02.2009 г., 18:13

Едуард

903 0 13

 

 

Мраморни ръце,

изпепеляващи очи,

криви усмивки -

примамващи

и дразнещи.

Хладна нежност.

Дъхът ти...

Парещи следи,

ускорен пулс.

Споделеност.

Ябълката

примамва,

моли,

желае -

отхапи!

Закле се -

ЗАВИНАГИ...

Здрач е.

 

 

 

P.S.: Написано е в едно от най-странните ми настроения. Дано всъщност разберете силата. ;)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....