27.02.2009 г., 18:13

Едуард

1.1K 0 13

 

 

Мраморни ръце,

изпепеляващи очи,

криви усмивки -

примамващи

и дразнещи.

Хладна нежност.

Дъхът ти...

Парещи следи,

ускорен пулс.

Споделеност.

Ябълката

примамва,

моли,

желае -

отхапи!

Закле се -

ЗАВИНАГИ...

Здрач е.

 

 

 

P.S.: Написано е в едно от най-странните ми настроения. Дано всъщност разберете силата. ;)

© Таня Атанасова Всички права запазени

Активен конкурс: Какво остава след нас остават 16 дни за участие
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Не се забравя

mspasov29

Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...