3.03.2009 г., 0:06

Въздух ми трябва

1.2K 0 25

 

Все към морето ме теглят

пребрулилите ме ветрове

и до солените спомени

приседнала,

все сънувам

пясъчни брегове.

Все от крясък на чайки

се стряскат

недосънувалите ми очи -

някъде тича по пясъка

едно мъничко босо дете.

А вълните подтичват след него

със разпенени бели криле,

мидички в джобчето звънкат,

във косите - морски звезди.

В пясъчен замък живеят

детските ми светове.

Сега се връщам

да си ги взема -

въздух ми трябва,

а въздухът ми е

море.

 

 

МУЗИКА 

 

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Активен конкурс: Сянката на чуждите очаквания остават 11 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...