Въздух ми трябва

Поезия

1.3K 0 25

Все към морето ме теглят

пребрулилите ме ветрове

и до солените спомени

приседнала,

все сънувам

пясъчни брегове.

Все от крясък на чайки

се стряскат

недосънувалите ми очи -

някъде тича по пясъка

едно мъничко босо дете.

А вълните подтичват след него

със разпенени бели криле,

мидички в джобчето звънкат,

във косите - морски звезди.

В пясъчен замък живеят

детските ми светове.

Сега се връщам

да си ги взема -

въздух ми трябва,

а въздухът ми е

море.

МУЗИКА

Хареса ли ви тази творба?

Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.

Активен конкурс: На село последен ден за участие! + още 2 конкурса

Участвай

Barona38 (Ивайло Терзийски)

Море си, Веси! Не мож те преплуваме!
Меричка (Мери Попинз)

Красиво е Веси, дано са още все така морски "детските ми светове"!
..."недосънувалите ми очи" - ще се срещнат отново с морето край пясъчния замък.
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Уникален стих! Поздравявам те!
Станчева65 (Галя Станчева)

Докосна душата ми!Поздравления!!!
mariniki (Магдалена Костадинова)

разплака ме...
прегръщам те с обич, мила Веси.