6.03.2009 г., 21:26

Приказка за Морската Звезда

4K 0 3
1 мин за четене

                                          ПРИКАЗКА ЗА МОРСКАТА ЗВЕЗДА

  Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист. 

  Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.

  Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита:

  - Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!

  Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:

  - Ами аз току-що промених нещата за тази морска звезда!

© Мунанна Всички права запазени

Активен конкурс: Всичко, което премълчахме остават 37 дни за участие
Участвай

Коментари

Коментари

  • има супер много оптимизъм... много красиво...
  • Да живее оптимизма на всяко хлапе,който всеки трябва да закъта надълбоко и да не позволява той да си отиде...,докато пребивава на тази Земя-Земя на нашите уроци!
  • Много красива и истинска приказка!Време е да осъзнаем,че можем да промевяме нещата стъпка по стъпка!

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Пълната чаша

emo2

ПЪЛНАТА ЧАША - Не вярвам в Бог! - А ако аз кажа, че не вярвам в хората? – попита странникът, който б...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Дантелата на дявола

slaveja123

ДАНТЕЛАТА НА ДЯВОЛА – Цвето, Цвето, тук ли си? Накъсаният мъжки шепот разсече тишината на две. Полов...