6.03.2009 г., 22:02  

Дървото на живота (цикъл в търсене на Бога)

1.8K 0 14

        Дървото на живота

          (Битие 2:22 ,2:16 , 3:22-24)

 

 Щом Бог създал от кал човека

 и в рая Си го настанил,

 заръка строга и нелека

 да спазва му разпоредил.

 

 С дървото - казал - на живота 

 не си засищай ти глада!

 На знанието от дървото   

 не вкусвай никога плода!

 

 Заръката му нарушила

 Жената (Ева, не Лилит)

 и знанието днес е сила,

 а раят вече - само мит.

 

 Дървото на живота здрави

 и вечни чрез плода си скъп

 е можело да ни направи.

 Бих бил безсмъртен, ала тъп.

 

 Извън Едем тъпаци много

 са се родили до сега,

 но само смъртни, слава Богу,

 и по-добре, че е така.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Тенев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Някой май се е обидил, защото не е разбрал добре посланието:
    "никой не се ражда научен." Нямах намерение да обидя никого. Без оглед на половата принадлежност, ако някои се самоопределят като тъпаци това вече е друго...
    Усещането за вкус е индивидуално. То зависи от сензитивността, от вкусовите рецептори... Разбира се и от тяхното отсъствие.
  • mnogo zle-1vo 2-ро аз заставам твърдо зад позицията на нежните плодове на природата и няма нужда да коментираме застращения им вид.Относно Адам и останалите фантасмагории за целомъдрието - смисъл за намеса на хумор и митологи4ност...ха .. аман от преходни бовества и от божии стада .....но вечни има.
  • пълна тъпотия...блудкавооооо
  • Поздравления!
  • Слава Богу!!! И в този живот тъпаците са ми предостатъчни!!!
    А стихотворението много ми хареса! Поздрав!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...