Пътувам надалеч от тук
и пътят до морето ме извежда.
Авантюристичният ми дух
ме мами към една надежда.
Започва да ръми дъждът,
дъждът, изпратен от морето,
и капките му ме тешат
след сълзите - усмихва се небето!
Пътувайки, как искам да летя,
но нещо спира ме, не смея
и като хвърчило на връвта
ръка държи ме, да не се зарея...
Надеждата се спъна във връвта
с хвърчилото, увиснало на нея,
между простора и пръстта
как ще продължавам да живея?!
© Nina Toshich Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
страшно ми хареса стихото и си мисля, че пишейки ще живеем ..май-май.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
maistora
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
