17.03.2009 г., 9:35

Планини

1.1K 0 29

 

Те не гледат света отстрани.

Те не сочат с пръст. Не ти го

навират.

 

Знаят всеки изгрев и залез,

всеки отговор, всеки въпрос...

Те Бога допират.

 

Те са част от света. Не се

борят нечестно за място. Не

одумват злостно равното плодородно

поле, ни морето прекрасно.

 

Нямат претенции да са връх, но

все пак най-високо в небето се впиват.

В профил слънце целуват,

в анфас луната приспиват...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих! Хареса ми!
    Четох го няколко пъти от онзи ден насам и всеки път все повече и повече ми харесва!
    Поздрави!
  • линасветлана (Светлана Караколева) 18-03-2009г. 18:25
    Специано отговарям на Смешко:
    -------------------------------------------

    не говорех за сила ... може би - мъдрост
    а силата е едно от нещата, които планините не намират за необходимо да доказват...

    -------------
    благодаря за отговорът
  • Сетих се за "Планина" на Е.Ефтимов.Сихосбирката от сонети, имам в предвид.
    Да те сравняват с него си е комплимент, може да каже.
  • Хареса ми!Поздрави и от мен Светлана!
  • Поздравления, Светланче! Стиховете ти са истински, защото се изливат от душата ти и защото си прекрасен човек! Не мога да пропусна да подчертая и изключителната мелодика в творбите ти, която за мен не е учудваща!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...