17.03.2009 г., 9:35

Планини

1.1K 0 29

 

Те не гледат света отстрани.

Те не сочат с пръст. Не ти го

навират.

 

Знаят всеки изгрев и залез,

всеки отговор, всеки въпрос...

Те Бога допират.

 

Те са част от света. Не се

борят нечестно за място. Не

одумват злостно равното плодородно

поле, ни морето прекрасно.

 

Нямат претенции да са връх, но

все пак най-високо в небето се впиват.

В профил слънце целуват,

в анфас луната приспиват...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих! Хареса ми!
    Четох го няколко пъти от онзи ден насам и всеки път все повече и повече ми харесва!
    Поздрави!
  • линасветлана (Светлана Караколева) 18-03-2009г. 18:25
    Специано отговарям на Смешко:
    -------------------------------------------

    не говорех за сила ... може би - мъдрост
    а силата е едно от нещата, които планините не намират за необходимо да доказват...

    -------------
    благодаря за отговорът
  • Сетих се за "Планина" на Е.Ефтимов.Сихосбирката от сонети, имам в предвид.
    Да те сравняват с него си е комплимент, може да каже.
  • Хареса ми!Поздрави и от мен Светлана!
  • Поздравления, Светланче! Стиховете ти са истински, защото се изливат от душата ти и защото си прекрасен човек! Не мога да пропусна да подчертая и изключителната мелодика в творбите ти, която за мен не е учудваща!!!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...