Заспива пролетният ден
Заспива пролетният ден
в просторите на вечер хладна,
прегръдката ѝ безпощадна
сковава всичко в мрак студен.
Така и ти скова у мен
надеждата за обич вечна,
безчувствена си и далечна –
прегръщам те – и съм смразен.
Денят заспива уморен,
обгърнат в хлад от залез късен,
но утре светло ще възкръсне...
Как искам тъй да бъде с мен:
на утрото в зората хладна
да си за обичта ми жадна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Тенев Всички права запазени
