21.03.2009 г., 12:07

Талисман

939 0 2

Усмивката ми - просто те плени!

Поглеждайки ме, в миг забравяш

за мъст, съмнения и тегоби,

душата си за щастие отваряш!

А тя уверено сече безкрая,

разделя сякаш с острие света

и сред разпръснатите късчета

дали ще разпознаеш

парченцето Вселена,

което ще ти подаря?!

Ще бъде малко и лъчисто,

поело много светлина и чар

и като синьото мънисто

ще пази те

от злоба, завист, изгасена жар...

© Nina Toshich Всички права запазени

Активен конкурс: Във вените на нощта последен ден за участие!
Участвай

Коментари

Коментари

  • благодаря ти, Ангар ! може би си прав ! оправих стиха !
  • Усмивката ти просто ме плени!
    Поправи си само думичката "дари" на "дали".
    Освен това последното куплетче ми се вижда малко несъвършено. Макар изгасената жар да означава черни, само цапащи въглени, но словоредът "ще пази те" е малко отежнен; може да бъде по естествен:
    "и като синьото мънисто
    ще те пази
    от злоба, завист, изгасена жар."

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...