22.03.2009 г., 9:44

Обсебване

1.3K 0 8

Обсебване

 

За себе си те искам само -

съзнанието ти да обсебя с мен,

на нежността ми ти да си подвластен,

от моя чар да си пленен.

 

Гласът ми в мислите ти да наднича,

очите ми да виждаш в своя сън,

снагата ми нощем да обличаш,

с дъха ми да се чувстваш упоен.

 

Твойто слънце да е моята усмивка -

да озарява началото на всеки ден,

косите ми за теб да са завивка

и да те топлят в миг студен.

 

Мойта страст за теб да бъде вино -

отлежало, буйно с вкус богат,

целувките ми да са като медовина -

сладки, сочни и със аромат.

 

Страхът ти с нокти да разкъсвам;

да нося символа на нов живот;

от унеса със мене да възкръсваш;

да ти дарявам само и единствено: любов...

 

© Анахид Чальовска Всички права запазени

Активен конкурс: На село остават 6 дни за участие + още 2 конкурса
Участвай

Коментари

Коментари

  • Страхът ти с нокти да разкъсвам;
    да нося символа на нов живот;
    от унеса със мене да възкръсваш;
    да ти дарявам само и единствено: любов...
    Много силно и много красиво!Поздравявам те,Ани!
  • Харесвам твоята неподправеност и спонтанност при изливане на емоцията! Няма суета и двусмислици - единствена! Бъди!
  • Поздрав!
  • Твоята любов е силна
    и от тези чувства си обсебена!
    Поздрави Ани!
  • Много силни чувства. Красиво изразени и се внушават на читателя с
    убедителна лекота.
    поздравления, Ани!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...