Уж съм кротка, пък в очите
две светкавици блестят
и безмилостно разсичат
възлите по моя път...
Уж съм нежна, пък в сърцето
див пожар безкрай гори.
Ядката на Битието
все ме мъчи до зори...
Уж съм тиха, пък в душата
ураганни ветрове
ме разпъват без остатък.
И ме мамят светове...
© Вилдан Сефер Всички права запазени
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Patrizzia
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
Ходещо противоречие!
