Уж съм кротка, пък в очите
две светкавици блестят
и безмилостно разсичат
възлите по моя път...
Уж съм нежна, пък в сърцето
див пожар безкрай гори.
Ядката на Битието
все ме мъчи до зори...
Уж съм тиха, пък в душата
ураганни ветрове
ме разпъват без остатък.
И ме мамят светове...
© Вилдан Сефер Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
maistora
На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Емрих
Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
Ходещо противоречие!
