На Бехрин
Вятър в клоните.
Обрулени кестени.
Есента ражда.
°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°
Лунна светлина.
Виждам края на пътя.
Вече не бързам.
°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°
Есенна луна -
спусна се по леден лъч,
спря в сърцето ми.
© Елена Гоцева Всички права запазени
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
maistora
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Patrizzia
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
