26.03.2009 г., 0:19

Живот като битка, любов като песен

974 0 17

 

Обичам да чувам умните ти уроци,

Ти - моя Съдба и компас по пътя ми,

топло и слънчево огрял раменете ми,

като жарка пустиня изгорял нозете ми.

 

Ти - завладян мой бряг на мечтите,

с теб ще вървя до края на дните си,

вярвам ти сляпо, с любов беззаветна,

как ми е хубаво с теб да сме двама.

 

На целия свят съм готова да кажа:

Животе мой, обичам те свято,

сякаш отново съм на деветнадесет,

щом се обърна назад да те зърна.

 

На всички обиди гръб съм обърнала,

дори благославям своите грешки.

На тебе се радвам и денем, и нощем,

с теб винаги щастие ще намерим.

 

Ти - завладян мой бряг на мечтите,

накрай света с теб ще отида,

защото ти вярвам сляпо, Животе,

защото обичам те беззаветно.

 

 

 

МУЗИКА>>> 

 

 

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На времето в лексикона ми бяха пожелали - винаги се чувствай на 18,
    КОЛКО Е ХУБАВО - защо да не е невъзможно! Нали, прекраснице - с обич!
  • Хареса ми стихотворението.Може би защото и аз в едно стихотворение споделям сходни мисли и завършвам със заключението...Но този миг-живота,не можем много да ценим.Поздравления.
  • Я люблю тебя, Жизнь!
  • Даден ни е като дар от Бог.Затова трябва да го живеем и да го обичаме!
    Хубав стих Веси!
  • Замислящо!
    Щом обичаш,ще бъдеш обичана!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...