26.03.2009 г., 10:01  

Дяконът

2.1K 1 19
 Дяконът

                                Сам съм, други няма!

                                                       В. Петлешков

 

За република чиста и свята

си мечтаел Апостолът страстно,

виждал светлото бъдеще ясно –

предусещал в аванс свободата. 

 

Днес република има, в която

безполезна е всякаква гласност,

свободата ни, знаем прекрасно,

си е доста условно понятие.

 

От мечтата ти, Дяконе, ние

сме постигнали толкова малко –

днес в република бедна и жалка

 

сме свободни мизерно да гнием.

Колко нужен сега си ни само!

Но си сам, нови дякони няма.

© Красимир Тенев Всички права запазени

Активен конкурс: Какво остава след нас последен ден за участие! + още 2 конкурса
Участвай

Коментари

Коментари

  • Необходим ни е!
  • Благодаря Йорданка, Христо!
  • Наистина ни е нужен Апостола!Поздрави за силния стих!
  • Браво, Краси! Хареса ми.
  • То и библиската тематика не се изчерпва с едно стихотворение, затова някои автори пишат по няколко, без да си въобразяват, че с тях я изчерпват. 14 стиха са твърде малко за Апостола? Сигурно и 140 ще са малко.Както и за Библията. Това че не можем да изчерпим темата не значи да не я захващаме. И Ботев не е харесвал "Обесването на В. Левски" и е имал намерението да напише по-хубаво. Смятал е, че Левски заслужава повече от това, но не е имал възможност. Независимо от това творбата му си остава и до днес най- хубавото стихотворение за него.
    Сонетите са тесни за теб. Ти имаш голям размах и мащабност. Чудя се как не са те поканили /ако още не са/ в някой театър да пишеш сценариите на постановките им. След като прочета някои твои творби имам чувството, че съм гледал филм или театър.
    Темата "Левски" беше сполучливо доразработена и от Мариела. Ако се включат и други автори, още по-добре. Апостолът винаги ще заслужава и още.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Не се забравя

mspasov29

Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...