Ежеседмично...
Сърдитото лице на понеделника
в будилник с триста дяволи танцува.
А още ми е сънено, неделнично.
И искам още малко да сънувам...
Във вторника пътува битието ми
по стъпките на миналите вторници.
Заучено, почти по примиренчески.
И отговорно до безотговорност...
А сряда е в очакване притулена
промяната на рамото да кацне.
Стената срещу мен да се пропука,
преградите по пътя ми да паднат...
Четвъртък връща навика. Удобно е
във неудобно време за бунтуване.
И струва ли си? Пък и за какво ли?
Я по-добре со благо и с кротуване.
Пристига петък весел, по ергенски
по чашите разлива питиетата.
По дяволите гадостите делнични!
Бъди човек! Макар едничка вечер...
Проспива съботата стари обещания.
Ангажиментите отлага пак за някога.
Скъсява телефонът разстоянията
сменил директния контакт със гласов...
Неделя е. И Господ си почива...
Опитвам да наваксам закъснението...
А въртележката започва от заспиването
да се върти безкрайно ежеседмично...
© Дочка Василева Всички права запазени
