28.03.2009 г., 0:52  

Жажда

1.2K 0 25

 

========= Жажда за дъжд =========

Капка една -

наниз живот,

огнище от жажда

за думи

възраждащи.

Истински -

на тънка струйка

да се стичат

по кожата.

О, Боже,

дъжд да съм

искам!

Да ливна

и в него

като трева

да израсна.

Капчица само -

да бъде мокър

и в душата,

и по тялото.

 

 

======== Жажда за смърт =========

Към глътка въздух

стреми се цветето,

а вятърът е жесток

и го обрулва

цялото.

Целият ми свят

е цвете в момента.

Зная със сигурност,

с ръка на сърцето -

за него е

всяка строфа.

Жадна съм за това,

което не съм докоснала,

но все още мечтая

да го постигна.

 

Трескав е разумът ми.

Ще се потопя

във всяка смърт,

която ще ме излекува.

 

Добри думи

не ми казвайте.

Светът е суров.

И ще бъде такъв.

Съдбата към мен

винаги е добра.

Но ти изгори

в сърцето ми

всички посоки.


... Е,

май че просрочихме.

Време ни е...

за евтаназия.




========= Жажда за живот ========

За простите думи

не трябват рамки,

не са ни нужни

дори примамки.

Живот ни трябва,

за да летим!

А аз летя!

Стремглаво!

Срещу всички палачи

на жаждата ми

за друг живот.

 

Всички надежди

за светъл и нежен

миг на разсъмване

прогониха смело

нощния страх

на мечтата ми.

Ще облека душата си

в най-ефирни одежди,

всяка печал

ще разсъблека.

Ще поникна в теб

още по-хлебна.

Ще изливам струйно

върху раните

бунтът на цветовете.

И красотата на живота

в нас ще свети

по-хубава от светлината

на изгряващ ден.

 

Това е - животът!

 

 

 

========= Жажда за любов ========

 

Жадувам любов -

умирам от жажда!

Замълчи сърце! -

сто пъти

съм ти казвала,

че ти вярвам.

 

Душата ми изгори,

изгори я цялата.

Изпепели

мъката,

болката -

цялата.

 

Не ми говори

непонятно.

Не мълчи.

Дари ме с благост

и обратно

бързо върни ми

на живота

ярките светлини.

А любовта

си е истинска -

в твоите,

в моите

очи.

 

Това е

любов! -

от Бога

дадена!

 

Весела ЙОСИФОВА

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...