28.03.2009 г., 0:52  

Жажда

1.3K 0 25

 

========= Жажда за дъжд =========

Капка една -

наниз живот,

огнище от жажда

за думи

възраждащи.

Истински -

на тънка струйка

да се стичат

по кожата.

О, Боже,

дъжд да съм

искам!

Да ливна

и в него

като трева

да израсна.

Капчица само -

да бъде мокър

и в душата,

и по тялото.

 

 

======== Жажда за смърт =========

Към глътка въздух

стреми се цветето,

а вятърът е жесток

и го обрулва

цялото.

Целият ми свят

е цвете в момента.

Зная със сигурност,

с ръка на сърцето -

за него е

всяка строфа.

Жадна съм за това,

което не съм докоснала,

но все още мечтая

да го постигна.

 

Трескав е разумът ми.

Ще се потопя

във всяка смърт,

която ще ме излекува.

 

Добри думи

не ми казвайте.

Светът е суров.

И ще бъде такъв.

Съдбата към мен

винаги е добра.

Но ти изгори

в сърцето ми

всички посоки.


... Е,

май че просрочихме.

Време ни е...

за евтаназия.




========= Жажда за живот ========

За простите думи

не трябват рамки,

не са ни нужни

дори примамки.

Живот ни трябва,

за да летим!

А аз летя!

Стремглаво!

Срещу всички палачи

на жаждата ми

за друг живот.

 

Всички надежди

за светъл и нежен

миг на разсъмване

прогониха смело

нощния страх

на мечтата ми.

Ще облека душата си

в най-ефирни одежди,

всяка печал

ще разсъблека.

Ще поникна в теб

още по-хлебна.

Ще изливам струйно

върху раните

бунтът на цветовете.

И красотата на живота

в нас ще свети

по-хубава от светлината

на изгряващ ден.

 

Това е - животът!

 

 

 

========= Жажда за любов ========

 

Жадувам любов -

умирам от жажда!

Замълчи сърце! -

сто пъти

съм ти казвала,

че ти вярвам.

 

Душата ми изгори,

изгори я цялата.

Изпепели

мъката,

болката -

цялата.

 

Не ми говори

непонятно.

Не мълчи.

Дари ме с благост

и обратно

бързо върни ми

на живота

ярките светлини.

А любовта

си е истинска -

в твоите,

в моите

очи.

 

Това е

любов! -

от Бога

дадена!

 

Весела ЙОСИФОВА

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...