Време - без време...
Време - без време...
Погледнах часовникa -
време е, ставаме!
Сънено, свежо събуждане!
Деня преобличаме в нова одежда -
от задачи извезана, лъскава...
Намерихме старите
удобни обувки.
Тиктакат минути
объркани.
Тръгваме, стигаме, бързаме,
ходим.
Накъде всъщност всички
сме тръгнали?...
Около нас светът се смее
отпуснат,
сияе щастлив тротоарът.
Под стъпките бързи
пясъкът хруска.
Диша импулсно
кварталът.
Да поспрем незабързани,
животът проблемен
е изцяло наше творение.
Минава, изтича от ръцете ни,
трескави...
А защо все нямаме време?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Вълова Всички права запазени
