31.03.2009 г., 9:16

Нищо, че навън е пролет...

1.2K 0 24

Нищо, че навън е пролет -

някак есенно е в мен.

Мислите - листа се ронят,

чувствата са дъжд - рефрен...

 

Тиха есенна соната

във душата ми звучи.

Към простори непознати

водят утринни лъчи...

 

В багри от печал се къпе

моят свят, до болка чист.

Само Любовта ми - пъпка

с пролетен копнеж цъфти...

 

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...