2.04.2009 г., 16:23

Клошари...

2.7K 0 23

Когато костюм и вратовръзка
са твоята горда визитка,
със света... не си скъсал,
дори чепикът понякога да стиска.
Когато на приеми... в твоя дом,
приятели богати се веселят,
ти си малко... сноб,
а спестяванията ти... се топят.
...
Когато болест те събори,
или фалира твойта фирма...
Когато и банкерът замърмори,
преставаш да си личност силна.
Приятелите... първи те  напускат!
Домът ти... под моста е вече!
Социалните далеч не достигат...
за лекарства или филийка препечена...
Нямаш адрес постоянен,
извън закона си, човече,
зад борда на света попадаш
и миналото е мираж далечен!
...
Там, в дрипавия, грозен свят,
отчаян, гладен, болен,
намираш своя нов брат
и си изненадващо доволен!
Научаваш житейските уроци!
В тебе вярват и ти си доверчив!
Захвърляш множество пороци
и в зори се усмихваш... че още си жив...

 

© Татяна Всички права запазени

Активен конкурс: Симфония от ухания остават 9 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

  • колкото повече научаваме...толкова по-нищожни се виждаме...
    замисли ме...харесах философията на този ти стих, мила Таня...с обич.
  • Много истински стих, посветен на превратностите на съдбата.
    Да, така е, животът е колело, което се върти от пърмак на пърмак и
    веднъж отгоре си, веднъж отдолу си... Но най-важното е, да се научиш,
    щом паднеш да ставаш и напред да продължаваш...!
    Много ми хареса стиха ти!
    Поздрави за талантливата поетеса! Бъди!
  • Добър философски стих! На бездомните клошари им остава единствено да уважават ценността на живота и затова се събуждат щастливи, но те винаги намират приятели по съдба. Необходима е силна социална ангажираност на държавата по този въпрос. Поздрави, Таня!
  • Твоят стих е поглед над света,
    който никой не желае да познае.
    Лутат се бездомните сърца...
    Дай си шанс, помагайки им
    себе си да опознаеш.
    Никога не е късно да помогнеш! Поздрави Татяна!
  • Благодаря ви за разбирането! Да пишеш за хората, от които всички се страхуват и гнусливо заобикалят, не е лесно. Но вие сте тук, с мен и може би някой наистина ще се досети, че никой не е застрахован от такава събда и ще се опита да помогне на тези хора изхвърлени от живота зад борда! Нека редиците им се разреждат!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Диагноза

daizy-crazy

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...