2.04.2009 г., 16:23

Клошари...

2.7K 0 23

Когато костюм и вратовръзка
са твоята горда визитка,
със света... не си скъсал,
дори чепикът понякога да стиска.
Когато на приеми... в твоя дом,
приятели богати се веселят,
ти си малко... сноб,
а спестяванията ти... се топят.
...
Когато болест те събори,
или фалира твойта фирма...
Когато и банкерът замърмори,
преставаш да си личност силна.
Приятелите... първи те  напускат!
Домът ти... под моста е вече!
Социалните далеч не достигат...
за лекарства или филийка препечена...
Нямаш адрес постоянен,
извън закона си, човече,
зад борда на света попадаш
и миналото е мираж далечен!
...
Там, в дрипавия, грозен свят,
отчаян, гладен, болен,
намираш своя нов брат
и си изненадващо доволен!
Научаваш житейските уроци!
В тебе вярват и ти си доверчив!
Захвърляш множество пороци
и в зори се усмихваш... че още си жив...

 

© Татяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • колкото повече научаваме...толкова по-нищожни се виждаме...
    замисли ме...харесах философията на този ти стих, мила Таня...с обич.
  • Много истински стих, посветен на превратностите на съдбата.
    Да, така е, животът е колело, което се върти от пърмак на пърмак и
    веднъж отгоре си, веднъж отдолу си... Но най-важното е, да се научиш,
    щом паднеш да ставаш и напред да продължаваш...!
    Много ми хареса стиха ти!
    Поздрави за талантливата поетеса! Бъди!
  • Добър философски стих! На бездомните клошари им остава единствено да уважават ценността на живота и затова се събуждат щастливи, но те винаги намират приятели по съдба. Необходима е силна социална ангажираност на държавата по този въпрос. Поздрави, Таня!
  • Твоят стих е поглед над света,
    който никой не желае да познае.
    Лутат се бездомните сърца...
    Дай си шанс, помагайки им
    себе си да опознаеш.
    Никога не е късно да помогнеш! Поздрави Татяна!
  • Благодаря ви за разбирането! Да пишеш за хората, от които всички се страхуват и гнусливо заобикалят, не е лесно. Но вие сте тук, с мен и може би някой наистина ще се досети, че никой не е застрахован от такава събда и ще се опита да помогне на тези хора изхвърлени от живота зад борда! Нека редиците им се разреждат!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...