Клошари...

Поезия » Философска

2.5K 0 23

Когато костюм и вратовръзка
са твоята горда визитка,
със света... не си скъсал,
дори чепикът понякога да стиска.
Когато на приеми... в твоя дом,
приятели богати се веселят,
ти си малко... сноб,
а спестяванията ти... се топят.
...
Когато болест те събори,
или фалира твойта фирма...
Когато и банкерът замърмори,
преставаш да си личност силна.
Приятелите... първи те напускат!
Домът ти... под моста е вече!
Социалните далеч не достигат...
за лекарства или филийка препечена...
Нямаш адрес постоянен,
извън закона си, човече,
зад борда на света попадаш
и миналото е мираж далечен!
...
Там, в дрипавия, грозен свят,
отчаян, гладен, болен,
намираш своя нов брат
и си изненадващо доволен!
Научаваш житейските уроци!
В тебе вярват и ти си доверчив!
Захвърляш множество пороци
и в зори се усмихваш... че още си жив...

Коментари

mariniki (Магдалена Костадинова)

колкото повече научаваме...толкова по-нищожни се виждаме...
замисли ме...харесах философията на този ти стих, мила Таня...с обич.
Rimoza (Кръстина Тодорова)

Много истински стих, посветен на превратностите на съдбата.
Да, така е, животът е колело, което се върти от пърмак на пърмак и
веднъж отгоре си, веднъж отдолу си... Но най-важното е, да се научиш,
щом паднеш да ставаш и напред да продължаваш...!
Много ми хареса стиха ти!
Поздрави за талантливата поетеса! Бъди!
Победител (Васил Георгиев)

Добър философски стих! На бездомните клошари им остава единствено да уважават ценността на живота и затова се събуждат щастливи, но те винаги намират приятели по съдба. Необходима е силна социална ангажираност на държавата по този въпрос. Поздрави, Таня!
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Твоят стих е поглед над света,
който никой не желае да познае.
Лутат се бездомните сърца...
Дай си шанс, помагайки им
себе си да опознаеш.
Никога не е късно да помогнеш! Поздрави Татяна!
ПРИМАВЕРА (Татяна)

Благодаря ви за разбирането! Да пишеш за хората, от които всички се страхуват и гнусливо заобикалят, не е лесно. Но вие сте тук, с мен и може би някой наистина ще се досети, че никой не е застрахован от такава събда и ще се опита да помогне на тези хора изхвърлени от живота зад борда! Нека редиците им се разреждат!