7.04.2009 г., 10:27

Емигранти

1.5K 0 8

 

Емигранти

 

Две чайки далеч от морето

намерили дом и простор...

И в полета свой, там в небето,

щастливи изглеждат... без спор.

 

Загледана в техния полет,

заслушана в техния глас,

се питам дали е случайно,

че много приличат на нас...?

 

Дали във съня им морето

нашепва им с техния глас...?

Дали щом е тъжно сърцето,

утеха намират при нас...?

 

Дали са напълно щастливи,

щом в полет свободен кръжат,

но не над морето красиво,

а над планински пейзаж...?

 

Защо ли сами са избрали

животът в различния свят...?

И техните рожби кога ли

ще стигнат до морския бряг...?

 

 

© Ваня Всички права запазени

Активен конкурс: Какво остава след нас последен ден за участие! + още 2 конкурса
Участвай

Коментари

Коментари

  • ".....Защо ли сами са избрали
    животът в различния свят...?...." Като че ли всички знаем защо.За съжаление. Поздравления за стиха.Тази тема е много болезнена за мен.
  • Поздравления за стиха!!!
  • Прекрасен стих! На първите заселници в Америка са казвали "Земни исполини"...Всеки обича Родината! Но Тя...Поздрави!
  • "Няма ли кой,
    ах няма ли кой,
    алените мъжки сълзи да сбере
    и да ги отнесе във родината той,
    на брега на Черно море..."
  • Поздравления за стиховете ти!
    Нека не забравяме,че емиграцията е преди всичко състояние на духа , а не толкова на физическото присъствие или отсъствие от дадено географско място.

Избор на редактора

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....