7.04.2009 г., 10:27

Емигранти

1.5K 0 8

 

Емигранти

 

Две чайки далеч от морето

намерили дом и простор...

И в полета свой, там в небето,

щастливи изглеждат... без спор.

 

Загледана в техния полет,

заслушана в техния глас,

се питам дали е случайно,

че много приличат на нас...?

 

Дали във съня им морето

нашепва им с техния глас...?

Дали щом е тъжно сърцето,

утеха намират при нас...?

 

Дали са напълно щастливи,

щом в полет свободен кръжат,

но не над морето красиво,

а над планински пейзаж...?

 

Защо ли сами са избрали

животът в различния свят...?

И техните рожби кога ли

ще стигнат до морския бряг...?

 

 

© Ваня Всички права запазени

Активен конкурс: Хиляди хартиени жерави остават 29 дни за участие
Участвай

Коментари

Коментари

  • ".....Защо ли сами са избрали
    животът в различния свят...?...." Като че ли всички знаем защо.За съжаление. Поздравления за стиха.Тази тема е много болезнена за мен.
  • Поздравления за стиха!!!
  • Прекрасен стих! На първите заселници в Америка са казвали "Земни исполини"...Всеки обича Родината! Но Тя...Поздрави!
  • "Няма ли кой,
    ах няма ли кой,
    алените мъжки сълзи да сбере
    и да ги отнесе във родината той,
    на брега на Черно море..."
  • Поздравления за стиховете ти!
    Нека не забравяме,че емиграцията е преди всичко състояние на духа , а не толкова на физическото присъствие или отсъствие от дадено географско място.

Избор на редактора

Диагноза

daizy-crazy

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....