Гроб
Сънят всяка нощ ме понася
по алеята прашна и тясна,
към спирката твоя последна,
където душата ти още витае,
в очите ми толкова ярка и ясна...
Докосвам с ръка студения камък,
а той е тъй мълчалив, неприветлив!
Дарявам сълза на черната пръст,
но... от сълзите има ли смисъл?
Да възродя не мога твоя пламък...
Нима това наистина е сън?...
„Та ти никога не си заспивал!
Реалност е това, а не измама!” –
болката надига глас във мен...
Реалност, да... и теб те няма.
След теб животът порази ме...
Сега съм мъртва бездушна обвивка...
На гроба ти сякаш гравирано е
и моето собствено име...
© Александър Всички права запазени
Приятни мисли, приятни сънища и още по-приятна деиствителност ти желая! 
