Гроб

Поезия » Друга

1.3K 0 18

Сънят всяка нощ ме понася
по алеята прашна и тясна,
към спирката твоя последна,
където душата ти още витае,
в очите ми толкова ярка и ясна...

Докосвам с ръка студения камък,
а той е тъй мълчалив, неприветлив!
Дарявам сълза на черната пръст,
но... от сълзите има ли смисъл?
Да възродя не мога твоя пламък...

Нима това наистина е сън?...
„Та ти никога не си заспивал!
Реалност е това, а не измама!” –
болката надига глас във мен...
Реалност, да... и теб те няма.

След теб животът порази ме...
Сега съм мъртва бездушна обвивка...
На гроба ти сякаш гравирано е
и моето собствено име...

Коментари

B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

Александър, ще ти призная, на мен по-скоро ми е непознат! Та аз за този свят не знам много, та камо ли за "ОНЯ"! Приятни мисли, приятни сънища и още по-приятна деиствителност ти желая!
boxitiger (Димитър Иванов)

Един затвор от спомени...
sorris0 (Сюзън Смърт)

"На гроба ти сякаш гравирано е и моето собствено име..."
Невероятен си! Завладя ме!
FreakOnALeash (Гери)

Студено... Тъжно... Познато... Пишеш добре!
Desert_rose (Александра Василева)

Официално съм ти фенка , пишеш невероятно! С такава сила описваш чувствата, че и най - горемия непокист би се трогнал. Поздравявам те, продължавай да радваш читателите и се гордей със себе си!