Да поиграем на "хубаво"?
Каниш ме да поиграем!
На "хубаво"?
Хубавото е...
Няма да се преструвам!
Аз ще опитам
да рисувам
разни работи,
според мен смотани.
Хе-хе, не мисли, че линчувам!
Иска ме
истинска,
моята огледалност
колажна
и нехае за маските:
"били чудо до време!".
Мислиш ли, че си изплиска малкото важност?
Хубаво!
Нека в тебе
си дреме!
Хайде! Тъкмо
започнах
да виждам очите ти -
въглени два,
вперени в мене.
Пиша...
и ти разказвам за дните си
в строфи съвсем подредени!
Хайде!
Да поиграем!
Със стремеж,
а не със стремежи...
Мога и зная! Отличник съм!
Била съм в Ада и в Рая...
Стига ми твоята "хубост"!
Бягай! Бягай! Бягай!
Разни подобни не трая!
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
