Сбогуване
... по улици мокри,
осеяни с локви,
потропват забързани токчета...
градът мълчаливо
в тълпата ни скрива
и всеки по своя път свива...
И аз заминавам -
ти също замина...
- отекват забързани стъпки -
по навик отбих,
но пълно е с дупки
и после по пътя си свих...
Така продължавам
в студената есен -
дъждът бързо всичко измива,
макар че понякога
по погрешка завивам...
(пристига и новата зима...)
... по улици мокри -
замръзнали локви...
- ледът бързо вече пързаля
краката, ръцете, душите, сърцата
и всеки по своя път свива...
Снегът ще покрие
калта и земята
и локвите грозни по нея,
и общият път,
извървян в есента,
ще стане красива картина...
... без улици мокри,
без кал и без локви,
без стъпки забързани в мрака,
и всеки ще крачи по свойта пъртина,
без повече нещо да чака...
© Нели Господинова Всички права запазени
и тъжно и весело ....
