10.04.2009 г., 8:51

Синьо мълчание

1.3K 0 33

провокирано от:

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=161466#comments

 

 

 

 

 

Тази тъга

е луната в прозореца,

сякаш спусната

с късия миг отлетял,

а завесата в теб

е единствено горест

и отляво

те блъска само печал.

 

Тази тъга

не побира морета

и никой не гали

с шума на бели вълни,

от мастилена нощ

тя е отнета

и се впива във теб

като сини сълзи.

 

Тази тъга

е следата по чашата,

от червило

събрано в мъчни следи

и забравен остатък

на масата,

от която двама

си тръгват сами.

 

Тази тъга

е толкова трудна -

нарисувана в синьо

във черни очи,

когато една любов

уморено, бездумно

тихо си тръгва

и в синьо мълчи.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Монева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Синя дълбочина и мъдрост!Хубаво е ,че тъгата е синя, а не черна! Пропуснала съм този хубав стих Ани..Поздрави и от мен!
  • Дълбоко, дълбоко...
    и синьо...
    океан е тази тъга...
    !!!
  • Сърдечни поздрави и за двечките! Поезия!
  • Ани, и аз ще помълча малко ... А някой от древните мъдреци беше казал, че всяка тъга прибавя по нещо към мъдростта ни. Поздрав за хубавите
  • !!!
    Ани...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...