Синьо мълчание
провокирано от:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=161466#comments
Тази тъга
е луната в прозореца,
сякаш спусната
с късия миг отлетял,
а завесата в теб
е единствено горест
и отляво
те блъска само печал.
Тази тъга
не побира морета
и никой не гали
с шума на бели вълни,
от мастилена нощ
тя е отнета
и се впива във теб
като сини сълзи.
Тази тъга
е следата по чашата,
от червило
събрано в мъчни следи
и забравен остатък
на масата,
от която двама
си тръгват сами.
Тази тъга
е толкова трудна -
нарисувана в синьо
във черни очи,
когато една любов
уморено, бездумно
тихо си тръгва
и в синьо мълчи.
© Ани Монева Всички права запазени
