10.04.2009 г., 9:26

Непоетичен избор

1.2K 0 31

 

Допуснах в душата си

да се засели

най-безпризорната Муза.

А тя, нахалната,

реши да върлува

най-безнаказано.

В рими превърна живота ми,

в строфи наниза душата ми,

решила, че може

дълго, много дълго

да царува

и да цапа

белия лист на живота ми.

Съжителство с Муза,

повярвайте ми,

не е никакво бреме

и по поетичното ми поле

бързо разцъфнаха

незабравки-поеми.

А в светлината

на техния блясък

Музата се изплаши,

замрънка, захленчи:

„Боже, аз ще изчезна!

По-истинска си от мене!

За мен не остана пространство."

Така е - й казах -

с Муза, без Муза,

животът ми е

повече от прекрасен,

от него нахлуват в мен

толкова радости.

Така че, прости,

мила ми, Музо,

но пред теб и пред Него -

избирам Живота.

 

 

 

 

Let's Twist Again

 

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Активен конкурс: Симфония от ухания остават 15 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

  • О, не в никакъв случай не те е напуснала тази твоя Муза. Защото ти самата си Муза, вдъхновена и чаровна, прекрасна и жадна за много, за още, любов и красота, дързост и незабрава. Истинска, Отдадена, Безкрайна, като небето!
  • живот и здраве...бъди щастлива, мила Веси!

  • Поздрави!
  • Благодаря ви за поздравите и пожеланията! Обичам ви!

    п.п.: Чаках да го докарам до часа на раждането ми и тогава да си кача рожденническото!

    Още веднъж - благодаря ви, приятели!!!
  • Пропуснала съм те! Моля за прошка! Нека си жива и здрава и живота да ти е поне още тлокова години и когато на онзи ехеееееееееей там рожден ден, чукнем чаши с пенливо шампанско, ще му мислим какво още да си пожелаем! Прегръдки прекрасна поетесо !

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...