10.04.2009 г., 9:26

Непоетичен избор

1.1K 0 31

 

Допуснах в душата си

да се засели

най-безпризорната Муза.

А тя, нахалната,

реши да върлува

най-безнаказано.

В рими превърна живота ми,

в строфи наниза душата ми,

решила, че може

дълго, много дълго

да царува

и да цапа

белия лист на живота ми.

Съжителство с Муза,

повярвайте ми,

не е никакво бреме

и по поетичното ми поле

бързо разцъфнаха

незабравки-поеми.

А в светлината

на техния блясък

Музата се изплаши,

замрънка, захленчи:

„Боже, аз ще изчезна!

По-истинска си от мене!

За мен не остана пространство."

Така е - й казах -

с Муза, без Муза,

животът ми е

повече от прекрасен,

от него нахлуват в мен

толкова радости.

Така че, прости,

мила ми, Музо,

но пред теб и пред Него -

избирам Живота.

 

 

 

 

Let's Twist Again

 

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • О, не в никакъв случай не те е напуснала тази твоя Муза. Защото ти самата си Муза, вдъхновена и чаровна, прекрасна и жадна за много, за още, любов и красота, дързост и незабрава. Истинска, Отдадена, Безкрайна, като небето!
  • живот и здраве...бъди щастлива, мила Веси!
  • Благодаря ви за поздравите и пожеланията! Обичам ви!

    п.п.: Чаках да го докарам до часа на раждането ми и тогава да си кача рожденническото!

    Още веднъж - благодаря ви, приятели!!!
  • Пропуснала съм те! Моля за прошка! Нека си жива и здрава и живота да ти е поне още тлокова години и когато на онзи ехеееееееееей там рожден ден, чукнем чаши с пенливо шампанско, ще му мислим какво още да си пожелаем! Прегръдки прекрасна поетесо !

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...