Без ръце
една бразда ни дели
прескочи я
една стена ни дели
събори я
зазидан съм
без ръце
ще обичаш ли
щом само с поглед
те галя
ще се вричаш ли
ако твоите ласки
си поделяме двама
само очите ми
те милеят
а после поглъщат
устните ми те милват
и жадно изпиват
открехвам клепачи
съзирам коприна
това са косите ти
дали се събуждам
главице любима
на моето рамо
с потрепващи мигли
сънуваш
снагата ти бяла
е топла
завивките прави излишни
ръката ми гали
божествена прелест
това е сърце
пулсира нежно едва
като кошута
която избира елен
ти си жива
а аз имам ръце
ти си истина
и това не е сън
ЧАР, отново
© Чавдар Кунчев Всички права запазени
