12.04.2009 г., 19:26

Стар един глупак - нещо старо

1.4K 0 13

 

Стар един глупак - нещо старо

Стар един глупак,
влюби се като хлапак.

Този наш старик
беше сатирик.

И си правеше шега
О, да, със любовта.

Но щом го
сграбчи тя,
той мигом онемя.

Ех, този стар глупак,
ех, този сатирик,
получи... тик.

И си мислеше един
колко е незабравим.

Но застинал в захлас
беше във редовен пас.

Млада, хубава и нежночела
с очи големи на газела

как би тяло сплела
с набръчкания ни герой,
би било неистов вой.

А в главата негова насън
се носеше камбанен звън,
но не от оня рай,

защото му се щеше пай
от любовния безкрай.

Напудрен, наперен, неуверен,
със синьо хапче нашият герой

бе почти готов
за мъничко любов.

Но от нежния килим
на мъха незабравим

пиеше любовен сок
млад левент,
във тялото със ток.

Ех, глупци-смешници стари,
туй ще става то със нас,
щом с андропаузата не сме в час.

Безжичен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Безжичен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И той седнал да ми говори за чалга...нямал претенции.Алипиева поне е истински поет и като критикува,може и да има защо.
  • fervor (ЕЛИНА ПЕНЧЕВА): За "поезията" си абсюлютно права - никакви претенции, аз съм го казал - това е просто забавление... !
  • Определено смятам,че "фото" ти е по силната страна.Неправилно структурирано и безлично!Да не говорим как се губи смисъла и какви лоши сравнения и рими са използване вътре!
  • Супер е!
  • Развесели ме! И не се съди толкова строго...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...