14.04.2009 г., 7:29

Следи

1.2K 0 12

Има хора,

които оставят следи,

по-дълбоки 

от истински рани...

Най-нахално се вмъкват,

а после, уви,

те опиват

с  измамно  старание...

Ще надраскат ума ти

със стара игла.

Ще ти бият поредната доза.

Ще се впият във вените -

малка шега!

Ще потънат със тебе

в наркоза...

Има хора,

които оставят следи...

във кръвта,

във ума, 

във деня ти,

като луда вихрушка!

Иди ги гони!

Ще се шмугнат

дори  и   в съня  ти...

Ще дълбаят,

ще ринат,

ще блъскат без жал -

ще говорят каквото им падне...

Като  в луд карнавал,

като  в шеметен бал

ще те сгазят  -

ако си паднал...

 Не една !!

Сто следи ще оставят след тях.

- Заболя ли те? -

даже не питат...

И дори да кърви...

И дори да е грях -

те, невинните -

просто... отлитат!

...

 

© Нели Господинова Всички права запазени

Активен конкурс: Какво остава след нас остават 19 дни за участие
Участвай

Коментари

Коментари

  • Аплодисменти ,Нели !!!
  • Болката боли силно,когато щастието е било незабравимо и е подарявано удоволствие за удоволствие.Нищо ,че е кратко времето.Чувствата облагородяват и пречистват-цветните -радващи и черните,тъмните-подтискащи.Носталгията е страдание смесено с неповторимо вълнение изящно-Свобода,доброта и смеха.
  • Здравей , Безжичен!! Всъщност и това стихотворение е част от прозренията в живота ми.. Когато усетиш какво те е сполетяло.. много боли.. особено ако е от човек, когото си ценил и уважавал..
  • Ето това най-много ми хареса - от всичките, които изчетох досега - защото е разказ за наистина усетено в красива поетична форма...
  • Хареса ми!
    Поздрави Нели!

Избор на редактора

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...