14.04.2009 г., 7:29

Следи

1K 0 12

Има хора,

които оставят следи,

по-дълбоки 

от истински рани...

Най-нахално се вмъкват,

а после, уви,

те опиват

с  измамно  старание...

Ще надраскат ума ти

със стара игла.

Ще ти бият поредната доза.

Ще се впият във вените -

малка шега!

Ще потънат със тебе

в наркоза...

Има хора,

които оставят следи...

във кръвта,

във ума, 

във деня ти,

като луда вихрушка!

Иди ги гони!

Ще се шмугнат

дори  и   в съня  ти...

Ще дълбаят,

ще ринат,

ще блъскат без жал -

ще говорят каквото им падне...

Като  в луд карнавал,

като  в шеметен бал

ще те сгазят  -

ако си паднал...

 Не една !!

Сто следи ще оставят след тях.

- Заболя ли те? -

даже не питат...

И дори да кърви...

И дори да е грях -

те, невинните -

просто... отлитат!

...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аплодисменти ,Нели !!!
  • Болката боли силно,когато щастието е било незабравимо и е подарявано удоволствие за удоволствие.Нищо ,че е кратко времето.Чувствата облагородяват и пречистват-цветните -радващи и черните,тъмните-подтискащи.Носталгията е страдание смесено с неповторимо вълнение изящно-Свобода,доброта и смеха.
  • Здравей , Безжичен!! Всъщност и това стихотворение е част от прозренията в живота ми.. Когато усетиш какво те е сполетяло.. много боли.. особено ако е от човек, когото си ценил и уважавал..
  • Ето това най-много ми хареса - от всичките, които изчетох досега - защото е разказ за наистина усетено в красива поетична форма...
  • Хареса ми!
    Поздрави Нели!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...