nellnokia (Нели Господинова)
16.04.2009 г., 2:41  

Пътят ме гони

  Поезия
1K 0 10


Тичам. Животът ме гони до дупка.

Дишане. Ритъм. Стъпка след стъпка.

Пътят неравен ме бави. Обичам

сутрин на пистата бързо да тичам.

 

Леко и бавно загрявам краката -

днес ми е луднала страшно главата.

Гоня живота си случка след случка,

душа следите почти като кучка.

 

Тичам на пистата с яки колене.

Моето време е, дявол го вземе!

Нищо че бягам от всички сама,

вятъра мога да пипна с ръка.

 

Тичам. Животът - назаем не пуска.

Дишане. Ритъм. Стъпка след стъпка.

Пътят ме гони - така го обичам.

Просто пред него умея да тичам.

© Нели Господинова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест
Активен конкурс: На село остават 6 дни за участие + още 2 конкурса
Участвай

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 7.9K 4.9

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Поезия 5.2K 5.0

Не продават любов

mspasov29

Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...

Поезия 12K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 8.5K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 7.1K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

Поезия 11.8K 5.0