nellnokia (Нели Господинова)
16.04.2009 г., 2:41  

Пътят ме гони

  Поезия
1.1K 0 10


Тичам. Животът ме гони до дупка.

Дишане. Ритъм. Стъпка след стъпка.

Пътят неравен ме бави. Обичам

сутрин на пистата бързо да тичам.

 

Леко и бавно загрявам краката -

днес ми е луднала страшно главата.

Гоня живота си случка след случка,

душа следите почти като кучка.

 

Тичам на пистата с яки колене.

Моето време е, дявол го вземе!

Нищо че бягам от всички сама,

вятъра мога да пипна с ръка.

 

Тичам. Животът - назаем не пуска.

Дишане. Ритъм. Стъпка след стъпка.

Пътят ме гони - така го обичам.

Просто пред него умея да тичам.

© Нели Господинова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест
Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 27 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 7.7K 5.0

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Поезия 6K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 7.2K 5.0

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поезия 6.5K 5.0

Не продават любов

mspasov29

Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...

Поезия 12.3K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 8.8K 5.0