Пътят ме гони
Тичам. Животът ме гони до дупка.
Дишане. Ритъм. Стъпка след стъпка.
Пътят неравен ме бави. Обичам
сутрин на пистата бързо да тичам.
Леко и бавно загрявам краката -
днес ми е луднала страшно главата.
Гоня живота си случка след случка,
душа следите почти като кучка.
Тичам на пистата с яки колене.
Моето време е, дявол го вземе!
Нищо че бягам от всички сама,
вятъра мога да пипна с ръка.
Тичам. Животът - назаем не пуска.
Дишане. Ритъм. Стъпка след стъпка.
Пътят ме гони - така го обичам.
Просто пред него умея да тичам.
© Нели Господинова Всички права запазени
И аз обичам това тичане , и съм същата -все бързам ,не спирам , ....понякога чак прекалено !
Хубаво е тук при теб!
