17.04.2009 г., 19:15

Загадъчният уют на Пътя...

3.1K 0 45

 

 

 

 

               Загадъчният уют на Пътя...

 

 

                              "Пътят е по-добър от странноприемницата."

                                                            Сервантес

 

        "По-добре да пътуваш с надежда, отколкото

          да пристигнеш."

                                                           Емил Кротки

 

         "Не целта е цел, а Пътят."

                                                           Лао Дзъ

 

През

прокъсаните

обувки

на

Живота

плахо

надничат

забързаните

крачета

на

земните

ми

дни...

Препускат

неудържимо

през

бодливите

хълмове

на

мрачните

ми

мисли,

търсещи

спасение

в

загадъчния

уют

на

Пътя!

Осеян

с

безсмъртните

цветя

на

Надеждата...

Пътят,

който

като

ленива

змия

лъкатуши

из

тихите

гънки

на

Времето!...

Пътят,

който

не

искам

да

извървя

докрай...

За

да

не

открехна

тежкия

портал

на

неизвестността...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изказването на Лао Дзъ е начин да се каже много в малко думи...

    Посланието на стиха ти за Пътя е мъдро!

    Поздрав, АГОП!
  • !!
  • "... Пътят... осеян с безсмъртните цветя на Надеждата..."
    Благодаря ти, Вълчо!
  • Вървиш достойно пътя си, Талантливецо! Поздравления!
  • Пътят е само за вървене!
    За да стигнеш трябва план!
    Прекрасен стих!
    Браво!Поздрави!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...