Намерения
Намерения
Ще вдигна шепа прах
в очите ти от храсталаци.
Ще нарисувам с пясък онова,
което не успях да съградя с ръце.
Косите си ще вкореня в отсрещните добри
шубраци - за птиците гнездо, за мен - лице.
Остана ми е една съдба да сиракува
под чужда керемида и небе.
Но толкова - не е била принуда,
а избор, при това усмихнат все.
И може би сама обрулена сълза
ще види, че от любов и за любов... боли.
Не се винете, хора, вярвайте, че
вън на двора отново облакът ръми...
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
