23.04.2009 г., 23:51

Прости!

1.4K 0 26

 

Прости!

 

Сълзите скришом се леят,

душата, сломена, кърви,

мечти сърцето лелее,

и тихо нашепва: „Прости!

 

Прости му силната болка

света ти строшила на две,

превърнала теб във отломка,

в остатък от недопито кафе...

 

Прости му лъжливите думи,

омраза недей да таиш!

По бели, пречистени друми

изправена, горда върви!

 

Изгори останките вехти

и себе си с прошка дари..."

...

Сълзите разцъфват във цвете,

от дланите - гълъб лети...

© Анахид Чальовска Всички права запазени

Активен конкурс: Сянката на чуждите очаквания остават 15 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

  • Красиво и мъдро!
    А прошката винаги е най-трудното нещо...
    Поздрави!
  • Прошката е най-красивото нещо което може да ни се случи - Истинска е да забравим лошото...дава ни нов тласък да преоткрием себе си и другите! Поздрав!
  • С красотата на цялата първичност - разбира се, летиш...А разрухата в обичането е предпоставка за нов за градеж.Мъдро и хубаво е в твоите стихове.
  • Много ми харесва това наистина прошката е хубаво нещо.Поздравче 6
  • Само силните духом прощават лъжата и причинената болка!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...