Прости!
Прости!
Сълзите скришом се леят,
душата, сломена, кърви,
мечти сърцето лелее,
и тихо нашепва: „Прости!
Прости му силната болка
света ти строшила на две,
превърнала теб във отломка,
в остатък от недопито кафе...
Прости му лъжливите думи,
омраза недей да таиш!
По бели, пречистени друми
изправена, горда върви!
Изгори останките вехти
и себе си с прошка дари..."
...
Сълзите разцъфват във цвете,
от дланите - гълъб лети...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анахид Чальовска Всички права запазени
