Емигрант
Колко много надежда
в крилете на птица,
натежали от капчици дъжд,
и очакване за гласа на щурец,
тихо свирещ в тучни треви.
Този мирис на трепетлика,
посребрена от чиста роса,
как събужда сили във тялото
и отвежда към родна земя.
Как се вие в простора небесен,
как от нейната песен трепти
и разтваря се въздухът нежно
в полета си към ланшно гнездо.
Само вятърът тихо подхваща
и разнася надлъж и на шир
тихи звуци - с най-тъжното ехо
за гнезда и на север, и на юг.
С мост ги свързва - невидим,
но толкова здрав във сърцето,
очертал във душата на птица
полет вечен напред и назад.
Всяко нейно гнездо е изстрадано,
всеки полет е вопъл и ад.
МУЗИКА>>>
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
