Копнежно
Спра ли да обичам,
любов да не срещам,
спряла съм да дишам,
нищо не усещам!
Няма чувства луди,
нито ревност скрита,
болна е душата,
где ли тъжна скита?!
От горещи страсти
нищо не остана,
няма го сърцето,
станало на рана...
Искам пак да страдам,
силно да обичам,
нека да се мъча,
скръб да си навличам.
Като Нестинарка смела
на жарта да стъпвам,
плача и играя,
горя, но не отстъпвам!
Цялата във рани,
в Бога се заричам,
срещна ли те ТЕБЕ,
друг да не обичам...
© Nina Toshich Всички права запазени
