nellnokia (Нели Господинова)
29.04.2009 г., 19:48

Начало

  Поезия » Бели стихове
1.8K 0 11

В последния ден от живота си

бих те обичала нежно,

тъй както обичам, ден след ден

и до днес...

 

В последния ден от живота си

бих била до сина си,

тъй както съм с него, ден след ден

и до днес...

 

В последния ден от живота си

бих посрещнала изгрева смело,

тъй както го срещам, ден след ден

и до днес...

 

В последния ден от живота си

бих била истинска,

такава каквато съм,  ден след ден

и до днес...

 

В последния ден от живота си...

... Дали е последен???...

Дали не е просто ново начало,

нов ден, нов живот??...

© Нели Господинова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест
Активен конкурс: Във вените на нощта последен ден за участие!
Участвай

Коментари

  • Черна_Роза (Жулиета Великова)
    Черна_Роза (Жулиета Великова)
    И аз вярвам !!
  • nellnokia (Нели Господинова)
    nellnokia (Нели Господинова)
    Ани, ...мечтая да започна живота си отначало.. наистина..Може би затова пиша поезия.. тя е част от мен..и моето ново- старо начало..
  • anahid (Анахид Чальовска)
    anahid (Анахид Чальовска)
    Ооооо, Нели, не намирам думи, за да коментирам стихотворението! Нещо ме стегна за гърлото, а очите се насълзиха...
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Браво, Нели...красива и истинска си!
    прекрасен стих...
  • nellnokia (Нели Господинова)
    nellnokia (Нели Господинова)
    Колело, спирала, безполезен оптимизъм...
    Всъщност един ден, една дума, един миг..
    ..толкова малко и толкова, много същевремено..
    Начало и край..Край и начало.. Аз вярвам..

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

Поезия 12.1K 5.0

Диагноза

daizy-crazy

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...

Поезия 5.3K 5.0

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Поезия 6.2K 5.0

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

Поезия 5.2K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 6.8K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 7.2K 5.0