29.04.2009 г., 21:18

Ще се обеся в понеделник сутринта

3.8K 2 72

 

                

 

                Ще се обеся в понеделник сутринта

 

 

 

Ще се обеся!... В понеделник сутринта...

Най-тъжният от всичките ми делници.

Най-мрачен ми е винаги света

във утрото на сиви понеделници...

 

 

Дъждът тогава реже като нож,

дори кафето ми горчи от сладост...

Животът ми не струва пукнат грош

във дните, оперирани от радост!...

 

 

Ще се обеся!... Само че дали

да не увисна на врата на непозната?...

И нека продължава да вали,

а кафето да нагарча в самотата...

 

 

А ние ще приседнем двама - там,

в квартална кръчма, със надрани маси...

Самотна - Тя!... И аз случайно сам...

Във вино да удавиме деня си!...

 

 

Ще се обеся!... В понеделник сутринта...

Но няма да разкажа на жена си.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нещо от рода на ,,когато гръм удари, как ехото заглъхва,,...идеи много, стихове няма!!! Поздрави, Силвия...ако искаш нещо, което всеки го тълкува за себе си, пиши, ще ти пратя линк!
  • "Той беше с нея" съм го чела няколко пъти. Воденицата може да е опустяла само в твоите очи, в моите не. Това, което си написал още отеква. Бъди здрав и ти!
  • не съм велик, Радослава...откровен съм, а и все пак стихотворението е оптимистично, нали? ето ти нещо по тъжно...поздрави и благодаря, че намина!

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/toj-beshe-s-neya
  • Не мога... Велик си, защо.. защо мъжете толкова се страхувате... Защо предпочитате да се убиете доброволно, вместо да изживеете онова за което копнеете.... Защо... ;(
  • уау...утре е понеделник...!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....