29.04.2009 г., 21:18

Ще се обеся в понеделник сутринта

3.8K 2 72

 

                

 

                Ще се обеся в понеделник сутринта

 

 

 

Ще се обеся!... В понеделник сутринта...

Най-тъжният от всичките ми делници.

Най-мрачен ми е винаги света

във утрото на сиви понеделници...

 

 

Дъждът тогава реже като нож,

дори кафето ми горчи от сладост...

Животът ми не струва пукнат грош

във дните, оперирани от радост!...

 

 

Ще се обеся!... Само че дали

да не увисна на врата на непозната?...

И нека продължава да вали,

а кафето да нагарча в самотата...

 

 

А ние ще приседнем двама - там,

в квартална кръчма, със надрани маси...

Самотна - Тя!... И аз случайно сам...

Във вино да удавиме деня си!...

 

 

Ще се обеся!... В понеделник сутринта...

Но няма да разкажа на жена си.

 

 

 

 

 

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нещо от рода на ,,когато гръм удари, как ехото заглъхва,,...идеи много, стихове няма!!! Поздрави, Силвия...ако искаш нещо, което всеки го тълкува за себе си, пиши, ще ти пратя линк!
  • "Той беше с нея" съм го чела няколко пъти. Воденицата може да е опустяла само в твоите очи, в моите не. Това, което си написал още отеква. Бъди здрав и ти!
  • не съм велик, Радослава...откровен съм, а и все пак стихотворението е оптимистично, нали? ето ти нещо по тъжно...поздрави и благодаря, че намина!

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/toj-beshe-s-neya
  • Не мога... Велик си, защо.. защо мъжете толкова се страхувате... Защо предпочитате да се убиете доброволно, вместо да изживеете онова за което копнеете.... Защо... ;(
  • уау...утре е понеделник...!!!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...