Феникс
Прогледнах.
Видях,
какво не съм имала...
... а всъщност е късно
да бъда със теб.
Затова и не тръгнах..
... От страх
да не видя,
живота
с усмивка и смях...
Боли ме.
Не може да бъде
по-истинско
сърцето,
което от шепичка
пясък събра...
По детски го взе
и просто го сложи,
да бие до болка,
и в смях,
и в тъга...
Върви си!
Успя
да ме върнеш
при живите.
... не исках да става
изобщо така...
Харесах лъжата ти
и онези красивите,
забравени вече неща...
Накрая
не чувах
от воя на вятъра...
защо беше тази
ужасна игра...
А болката помни
есента непозната,
с шума на
зефирни крила...
Върви си!!
Стой
по-далече от мене!
Наистина трябва
да бъде така...
И дори да те моля
със страст,
на колене...
Върви си!!!
Жестока
е тази игра...
Все още боли.
И пристигнеш ли
в мрака,
ще пламна
от шепата пепел...
Не искам така!
Макар че те чакам,
макар че те чакам...
Накрая неистово
ще те изгоря...
© Нели Господинова Всички права запазени
