Феникс
Прогледнах.
Видях,
какво не съм имала...
... а всъщност е късно
да бъда със теб.
Затова и не тръгнах..
... От страх
да не видя,
живота
с усмивка и смях...
Боли ме.
Не може да бъде
по-истинско
сърцето,
което от шепичка
пясък събра...
По детски го взе
и просто го сложи,
да бие до болка,
и в смях,
и в тъга...
Върви си!
Успя
да ме върнеш
при живите.
... не исках да става
изобщо така...
Харесах лъжата ти
и онези красивите,
забравени вече неща...
Накрая
не чувах
от воя на вятъра...
защо беше тази
ужасна игра...
А болката помни
есента непозната,
с шума на
зефирни крила...
Върви си!!
Стой
по-далече от мене!
Наистина трябва
да бъде така...
И дори да те моля
със страст,
на колене...
Върви си!!!
Жестока
е тази игра...
Все още боли.
И пристигнеш ли
в мрака,
ще пламна
от шепата пепел...
Не искам така!
Макар че те чакам,
макар че те чакам...
Накрая неистово
ще те изгоря...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
