Навън и в мен вали
дъждът от каменни отломки -
от седем дни - не спи
Ваятелят на форми.
Изронва спомени - болят
изстиналите истини.
Tроши илюзии - валят
дъждовните ми ириси.
Звучат мечти - оголени
и пъстри в суетата си.
От поглед недокоснати.
Изгубени във самотата си.
Ала сърцето не трепти -
родило тишината.
Между спомените и илюзиите -
Оронена бе и Душата.
© Варя Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
maistora
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Емрих
Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
pastirkanaswetulki
Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Пламена_Кръстева
Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
