* * *
Навън и в мен вали
дъждът от каменни отломки -
от седем дни - не спи
Ваятелят на форми.
Изронва спомени - болят
изстиналите истини.
Tроши илюзии - валят
дъждовните ми ириси.
Звучат мечти - оголени
и пъстри в суетата си.
От поглед недокоснати.
Изгубени във самотата си.
Ала сърцето не трепти -
родило тишината.
Между спомените и илюзиите -
Оронена бе и Душата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Варя Всички права запазени
