1.05.2009 г., 11:49

* * *

1K 0 4


Навън и в мен вали
дъждът от каменни отломки -
от седем дни - не спи
Ваятелят на форми.

Изронва спомени - болят
изстиналите истини.
Tроши илюзии - валят
дъждовните ми ириси.

Звучат мечти - оголени
и пъстри в суетата си.
От поглед недокоснати.
Изгубени във самотата си.

Ала сърцето не трепти -
родило тишината.
Между спомените и илюзиите -
Оронена бе и Душата.

© Варя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, doreto66.Това са два опита на една и съща идея. "Диптих" е спонтанният вариант,а това стихо е преработката му. Затова го кръстих диптих.Сърцето остана в първия ваяриант. Съжалявам, че го поправях,но ми казаха,че смяната на ритъма не е добро решение,както и тройната рима.Направих си извода, че трябва да държа на думите си,каквито и да са те.
  • тъжен дъжд, вплетен в хубава мелодия.

    на финала ритъмът малко прескача, но може би е от вятъра...
  • Благодаря, Маги.
    в тон с времето... лек ден.Варя
  • тъжно...тъжен дъжд вали в хубав тъжен стих.

Избор на редактора

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Диагноза

daizy-crazy

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...