4.05.2009 г., 0:21

Храмът

1.3K 0 40

Смущаваща, раздялата понесе
на плещите си тежкия товар.
За теб пред Него палих свещи -
да те приеме в своя тих олтар.


Невярващ си наяве, но в сърцето
таиш божествената Му искра,
а тя с мъждукане ще ти покаже
пътя - към Светата Светлина!


А щом несигурност в сърце всели се,
от Бог поискай да те подкрепи
в неведомите пътища. Със тебе
ще тичат те - към светли бъднини.


Противоречие когато те раздира,
в душа ще се всели уют, не злак.
И отговорът изведнъж ще блесне -
звездица насред храмовия мрак.


На колéне се моли пред таз икона,
която на сърце ти най лежи.  
Но знай, че Богородица с младенеца
със обич винаги над теб ще бди.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...