4.05.2009 г., 0:21

Храмът

1.2K 0 40

Смущаваща, раздялата понесе
на плещите си тежкия товар.
За теб пред Него палих свещи -
да те приеме в своя тих олтар.


Невярващ си наяве, но в сърцето
таиш божествената Му искра,
а тя с мъждукане ще ти покаже
пътя - към Светата Светлина!


А щом несигурност в сърце всели се,
от Бог поискай да те подкрепи
в неведомите пътища. Със тебе
ще тичат те - към светли бъднини.


Противоречие когато те раздира,
в душа ще се всели уют, не злак.
И отговорът изведнъж ще блесне -
звездица насред храмовия мрак.


На колéне се моли пред таз икона,
която на сърце ти най лежи.  
Но знай, че Богородица с младенеца
със обич винаги над теб ще бди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...