4.05.2009 г., 0:21

Храмът

1.4K 0 40

Смущаваща, раздялата понесе
на плещите си тежкия товар.
За теб пред Него палих свещи -
да те приеме в своя тих олтар.


Невярващ си наяве, но в сърцето
таиш божествената Му искра,
а тя с мъждукане ще ти покаже
пътя - към Светата Светлина!


А щом несигурност в сърце всели се,
от Бог поискай да те подкрепи
в неведомите пътища. Със тебе
ще тичат те - към светли бъднини.


Противоречие когато те раздира,
в душа ще се всели уют, не злак.
И отговорът изведнъж ще блесне -
звездица насред храмовия мрак.


На колéне се моли пред таз икона,
която на сърце ти най лежи.  
Но знай, че Богородица с младенеца
със обич винаги над теб ще бди.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Активен конкурс: На село остават 9 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Не се забравя

mspasov29

Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...