Изгнание

Поезия » Друга

1.5K 0 16

Изгнание

На гурбетчиите

За далечната чужбина

се излъгах да замина –

на изгнание в Сибир.

(Всъщност тръгнах да печеля...)

От неделя на неделя

стана ясно най-подир:

тука няма келепир.*

Три години отлетяха

и по родната ми стряха

поналегна ме тъга.

(С други думи ми омръзна.)

Казах си: "Защо да мръзна

и да газя тук снега.

За какво и докога?..."

Договорът ми изтече,

слава богу, туй пресече

доброволния затвор.

Само спомен ще остане

за несгоди и страдания,

за лишения и мор –

и ни слава, ни позор.

____________________________________

келепир (тур.) – полза, печалба, изгода

1992г.

Коментари

bojilova1 (Петя Божилова)

Моята първа работа в Испания беше на остров Тенерифе, Майсторе.Заминах с еднопосочен билет, който ми бяха закупили от фирмата за домашни попомщнички и с 2000 песети(12 евро) в джоба За разлика от теб, аз бях в Рай, за който милиони могат само да мечтаят, а и работата ми беше да гледам деца, а не да строя пирамиди, да речем.Въпреки всички екстри изолацията ме срина Издържах там 2 месеца и двадесет дни, като броях и секундите. Накрая купих билет за Мадрид и избягах като крадец.
Мадрид обаче го обичам и за сега не мисля да го напускам, както и да звучи.
Поздрави!
maistora (Красимир Тенев)

"Столичаните" в Усогорск бяхте добре! Ако работех там сигурно още нямаше да съм се прибрал."Живот ли бе - да го опишеш?"
Много се радвахме (заминаващите си) на тия дето остават. Мислехме си:
нека работят та да може поне ние да си вемем заработеното...
А то инфлацията изяде всичко.
maistora (Красимир Тенев)

Носенето на дълга коса и брада по тия географски ширини не е модно увлечение, нито символ за принадлежност към определени политически среди, а необходимост - през зимата защитава от студа, през лятото от комарите.
Пробвах различни строфи в тоя период. А сонетът се беше появил вече, но не се беше утвърдил. Първият ми е от 1987г.
nellnokia (Нели Господинова)

...Бил си като Сибирския Бръснар...
Не знам , но все ми се струва, че независимо от целта на туриста, гурбетчията или заточеника, въздействието на Сибир е сходно... Огромната пустош на тайгата потиска човешкият дух и му показва колко нищожен и жалък е пред лицето на майката-природа.. Неслучайно тук са намирали смъртта си и заточени и незаточени...
Хубав носталгичен стих..Тук още сонетът не се е появил в творческия ти свят
Alastor (Аластор)