Самотата е сива жена

Поезия » Любовна

2.1K 0 63

Самотата е сива жена

Днес, Самотата до мене се спря

под дъжда!... Както чаках трамвая...

Мимоходом погледнах я... Сива жена!

Тя, дали ме хареса?... Не зная.

А блъскаше здраво проклетия дъжд,

като игли на безброй таралежи...

Самотата чадъра си нито веднъж

не разтвори!... Бездумна стоеше...

Тя може би чакаше някой в дъжда

под своя чадър да я вземе...

Самотата досадна е сива жена!...

Най-вече в дъждовното време.

Реда си отстъпих – заклет кавалер!

За сбогом на дамата махам...

Прискърца трамвай в коловоза си чер...

Любовта ще остана да чакам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Eia (Росица Танчева)

Днес, в това дъждовно време, открих още едно чудесно стихотворение!

2014-03-03T17:29:01+02:00
Wali (Виолета Томова)

Хубава Поезия!!!Wali/Виолета Томова/

2012-11-21T18:32:17+02:00
джуди (Гинка Любенова Косева)

Ама разбира се,че ще изберем любовта!
Прегръщам те!

2010-10-20T22:26:57+03:00
Индиана (Криси)

Точно така!!!

2009-06-22T21:02:14+03:00
galenaGV (Галена Воротинцева)

"Твоята" самота е жалка гледка - затова стиховете уж са за нея, а от тях свети любов и взаимност! Ще запомня този образ на самотата и ще търся антипода му! Благодаря за тези стихове!

2009-06-12T14:57:49+03:00