ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
9.05.2009 г., 10:13

Самотата е сива жена

2.2K 0 63

 

 

 

 

 

       Самотата е сива жена

 

 

 

Днес, Самотата до мене се спря

под дъжда!... Както чаках трамвая...

Мимоходом погледнах я... Сива жена!

Тя, дали ме хареса?... Не зная.

 

 

А блъскаше здраво проклетия дъжд,

като игли на безброй таралежи...

Самотата чадъра си нито веднъж

не разтвори!... Бездумна стоеше...

 

 

Тя може би чакаше някой в дъжда

под своя чадър да я вземе...

Самотата досадна е сива жена!...

Най-вече в дъждовното време.

 

 

Реда си отстъпих – заклет кавалер!

За сбогом на дамата махам...

Прискърца трамвай в коловоза си чер...

Любовта ще остана да чакам!

 

 

 

 

 

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7.9K 5.0

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Поезия 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 6.8K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 6.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.9K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5.8K 5.0