МАЩЕХА
Вечерта се спусна прозрачна и синя,
забулена в одежда от мека топлина
в тишината ухайна себе си откривам
и разговарям тихо с моята съдба....
Не си ми майка, а си като мащеха.
Дадеш ми нещо, вземаш си го двойно.
Но не се оплаквам, ти не ме плашиш.
Аз те обичам и приемам спокойно.
И благодарна съм за всичко до сега.
В нещастие никога не ме изоставяш.
Не прерязваш моите крехки крила,
Мечтите ми, макар и късно изпълняваш.
И често сгушвам се като невръстно дете,
във твоята прозрачна мека топлина.
И чувствувам нежност в моето сърце,
поклон пред тебе мащехо....съдба !
© Пепа Деличева Всички права запазени
