ЛУНА
808
0
2
Луната от небето ме поглежда -
усмихната,и бяла,и добра.
Тя винаги е носила надежда
за утрото след нощната тъма.
А то ще бъде с цвят на песен,
излитнала от покрива висок,
зареяла се между облакът несресан
и спряла се над палав водоскок.
Отправила съм погледа към нея-
светило звездно в тъмното небе.
Красива е, когато я поглеждаме
и влюбени държим се за ръце.
Тя вихъра в сърцата ни обръща
и прави ни ту лоши, ту добри,
но ние винаги доказваме пред нея
човешкото, което в гърдите ни тупти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
Може би,по "луна" си имала нещо друго в предвид,но аз не го разбрах.Извиниме ме!
