Устни като лед
косата пламък
погледът студен
сърце от камък
Какво си ти
стоиш пред мен
сякаш мраморно изваян
за твойта красота
сякаш няма тлен
и сякаш никога не остаряваш
Очите ти от течно злато
гласът ти и дори миризмата
привличат ме
изпълват сетивата
Възможно ли е
за толкоз красота
да е толкова
ниска цената
Колко е един живот човешки
и за какво ми е
да го притежавам
щом мога цяла вечност
да съм до теб
и да ти се възхищавам
© Виктория Стоянова Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Patrizzia
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
mspasov29
Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...
daizy-crazy
Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
