Устни като лед
косата пламък
погледът студен
сърце от камък
Какво си ти
стоиш пред мен
сякаш мраморно изваян
за твойта красота
сякаш няма тлен
и сякаш никога не остаряваш
Очите ти от течно злато
гласът ти и дори миризмата
привличат ме
изпълват сетивата
Възможно ли е
за толкоз красота
да е толкова
ниска цената
Колко е един живот човешки
и за какво ми е
да го притежавам
щом мога цяла вечност
да съм до теб
и да ти се възхищавам
© Виктория Стоянова Всички права запазени
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
