Устни като лед
косата пламък
погледът студен
сърце от камък
Какво си ти
стоиш пред мен
сякаш мраморно изваян
за твойта красота
сякаш няма тлен
и сякаш никога не остаряваш
Очите ти от течно злато
гласът ти и дори миризмата
привличат ме
изпълват сетивата
Възможно ли е
за толкоз красота
да е толкова
ниска цената
Колко е един живот човешки
и за какво ми е
да го притежавам
щом мога цяла вечност
да съм до теб
и да ти се възхищавам
© Виктория Стоянова Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
