Устни като лед
косата пламък
погледът студен
сърце от камък
Какво си ти
стоиш пред мен
сякаш мраморно изваян
за твойта красота
сякаш няма тлен
и сякаш никога не остаряваш
Очите ти от течно злато
гласът ти и дори миризмата
привличат ме
изпълват сетивата
Възможно ли е
за толкоз красота
да е толкова
ниска цената
Колко е един живот човешки
и за какво ми е
да го притежавам
щом мога цяла вечност
да съм до теб
и да ти се възхищавам
© Виктория Стоянова Всички права запазени
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
