16.05.2009 г., 13:38

Вампир

1.4K 0 12

Устни като лед

косата пламък

погледът студен

сърце от камък

Какво си ти

стоиш пред мен

сякаш мраморно изваян

за твойта красота

сякаш няма тлен

и сякаш никога не остаряваш

Очите ти от течно злато

гласът ти и дори миризмата

привличат ме

изпълват сетивата

Възможно ли е

за толкоз красота

да е толкова

ниска цената

Колко е един живот човешки

и за какво ми е

да го притежавам

щом мога цяла вечност

да съм до теб

и да ти се възхищавам

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно трябва да издадем стихосбирка "ЗДРАЧ"...6 от мен и продължавай Белла...
  • Много ми харесва, 6 от мен. Аз също съм гледала филма и съм чела книгите.
  • Прекрасно е! Здрач завинаги!
  • Боже и тук ли се навъдиха паразитните здрачосмъртоносни със зловонието си фенове...
    Иначе има дори попадения, но като цяло.. изтрезней.
  • Ами най-вероятно те е подсетил за него, защото е писан за него
    А следващия - На един дъх разстояние е за Бела, там Едуард разказва

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...