viktoar (Виктория Стоянова)
17.05.2009 г., 13:04

На един дъх разстояние

  Поезия
1.5K 0 12

Усещам сладкия ти мирис

и чувам как кипи кръвта във тебе

и толкова мъчително те искам

че чак боли когато близо си до мене

На един дъх разстояние

а за мен си тъй далече

с пръсти по стъклото ти рисувам

цяла нощ сърца безразсъдно влюбен и обречен

Опасно е дори да си помислям

че мога лесно да те запленя

тъй човешки крехка си че без да искам

мога с ласка да те нараня

Но зная че макар и невъзможно да е

теб обичам и не ще обичам никоя така

и когато някой ден сърцето ти замлъкне

аз смъртта ще призова

© Виктория Стоянова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест
Активен конкурс: Сянката на чуждите очаквания остават 11 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 6.2K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 8.2K 5.0

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Поезия 5.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 5.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 7.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 6.3K 5.0