На един дъх разстояние
Усещам сладкия ти мирис
и чувам как кипи кръвта във тебе
и толкова мъчително те искам
че чак боли когато близо си до мене
На един дъх разстояние
а за мен си тъй далече
с пръсти по стъклото ти рисувам
цяла нощ сърца безразсъдно влюбен и обречен
Опасно е дори да си помислям
че мога лесно да те запленя
тъй човешки крехка си че без да искам
мога с ласка да те нараня
Но зная че макар и невъзможно да е
теб обичам и не ще обичам никоя така
и когато някой ден сърцето ти замлъкне
аз смъртта ще призова
© Виктория Стоянова Всички права запазени
