viktoar (Виктория Стоянова)
17.05.2009 г., 13:04

На един дъх разстояние

  Поезия
1.6K 0 12

Усещам сладкия ти мирис

и чувам как кипи кръвта във тебе

и толкова мъчително те искам

че чак боли когато близо си до мене

На един дъх разстояние

а за мен си тъй далече

с пръсти по стъклото ти рисувам

цяла нощ сърца безразсъдно влюбен и обречен

Опасно е дори да си помислям

че мога лесно да те запленя

тъй човешки крехка си че без да искам

мога с ласка да те нараня

Но зная че макар и невъзможно да е

теб обичам и не ще обичам никоя така

и когато някой ден сърцето ти замлъкне

аз смъртта ще призова

© Виктория Стоянова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест
Активен конкурс: На село остават 8 дни за участие + още 2 конкурса
Участвай

Коментари

Избор на редактора

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Поезия 5.2K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 5.8K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 8.5K 5.0

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поезия 6.1K 5.0

Диагноза

daizy-crazy

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...

Поезия 5K 5.0

Не продават любов

mspasov29

Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...

Поезия 12K 5.0