Ще те позная,
дори
сред хилядна тълпа...
Ще те намеря,
дори
след хиляди лета...
Ще те усмихна,
ще те взема
във ръце...
Ти помниш ли,
че даде ми сърце?
Ще съкратя
пространства
и вселени...
В пустините
ще избуят
поля зелени...
И ще те върна
чак от оня свят,
и адът ще е рай,
а раят - млад...
Ще моля Бог,
да те открия пак!
Ще те намеря -
в паралелен свят!
Ще те изпия,
ще ти дам едно сърце,
за да обичаш
пак като дете...
© Нели Господинова Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
maistora
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
