21.05.2009 г., 7:58

Клетва

1.3K 0 34

Ще те позная,

дори

сред хилядна тълпа...

Ще те намеря,

дори

след хиляди лета...

Ще  те усмихна,

ще те взема

във ръце...

Ти помниш ли,

че даде ми сърце?

Ще съкратя

пространства

и вселени...

В пустините

ще избуят 

поля зелени...

И ще те върна

чак от оня свят,

и адът ще е рай,

а раят - млад...

Ще моля Бог,

да те открия пак!

Ще те намеря -

в паралелен свят!

Ще те изпия,

ще ти дам едно сърце,

за да обичаш

пак като дете... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...