Когато ме посрещна беше тихо,
а нощите - безумно кратки,
пресичаха се думите ти в мен
и нежно падаха като молитва.
Когато те посрещнах беше ясно
и слънчево до умопомрачение,
в следите си за теб оставях
живот за двама – като причастие.
Не плача и не те изпращам -
пресъхнала като пустиня,
безмълвна те очаквам само
да ме повикаш там, където
ще продължиш да ме обичаш.
29.05.2009 г.
МУЗИКА>>>
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
maistora
На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
mspasov29
Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
