Когато ме посрещна беше тихо,
а нощите - безумно кратки,
пресичаха се думите ти в мен
и нежно падаха като молитва.
Когато те посрещнах беше ясно
и слънчево до умопомрачение,
в следите си за теб оставях
живот за двама – като причастие.
Не плача и не те изпращам -
пресъхнала като пустиня,
безмълвна те очаквам само
да ме повикаш там, където
ще продължиш да ме обичаш.
29.05.2009 г.
МУЗИКА>>>
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
maistora
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
