Просъница
Просъница
Спи дъхът ти в заплетените къдрици
на косите ми - корени от женски треви.
По детски спокоен си затворил ресници,
сякаш дом си заключил с милиони брави.
В мен безсънието търпеливо бърбори и говори
с небето над нас - спорим, все за стобори,
за доверия и неверия, за пустия, топлия страх.
Истини, хладни, без да искам с теб изживях...
В теб уморените избори плуват в дълбокия сън.
Аз познавам лицето, знам - сърцето оставя ме вън.
Там росата блести до забрава, но бъкърчето с жива вода
пълни се в тиха дъбрава с неизползвани думи - против беда.
Пестеливият нож на зората ще отреже нечий рефрен.
По човешки щастливи ще примигваме в светлината.
Ще повдигаме смело крила над скъпото в днешния ден.
Просъница те обгръща... с думи за обич - ти прегръщаш… не мен.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
